Този ефект е бил установен от лекарите. Той се основава на умишлено или несъзнателно предложение лекар и експериментатор, че някои фактори (препарат и негово действие) би трябвало да доведат до желан резултат. Вярата на индивиди или пациенти наистина може да направи чудеса, въпреки че факторът няма някакъв ефект. Ако пациентите очакват и вярват че лекарството трябва да допринесе за подобряване на състоянието им, наистина се наблюдават промени и по-добро състояние.
В медицината плацебо(От лат. placebo, буквално -. "Възстановявам се") - вещество, без видими лечебни свойства, което се използват като лекарство, терапевтичният ефект на който е свързан с вяра на пациента в ефикасността му, който няма никакви лечебни свойства. Терминът "плацебо ефект" се въвежда в научно обръщение от американския лекар Хенри Бичър през 1955 г., който установява, че около една трета от пациентите се възстановяват от фалшиви таблетки- които не съдържат никакви активни вещества. А сериозно проучване на ефекта на плацебо се развива по време на Втората световна война. Когато в предната линия в болниците(лазарети) липсвали болкоуспокояващи препарати, анестезиологът Хенри Бичър наблюдавал, че в някои случаи, инжектиране на физиологичен разтвор има почти същия ефект като истинското обезболяващо. Връщайки се от войната,Хенри Бичър с група колеги от Харвардския университет започват сериозно да изучават това явление. Резултатите от изследванията си, те огласили през 1955 г. в статията "Силнодестващото-плацебо."
Най-силният ефек от плацебо е убеждението на лекарите и персонала в резултата от прилагането на определено лекарство.Били проведени много експерименти с двоен ефект, с който демонстрирали плацебо ефекта. Един от тях е случая за изследване на ефективността на действието на препарата резерпин.
През 1953 г., психиатърът Д. Мендел работил в психиатричната болница, Св. Елизабет в близост до Вашингтон,там се лекували жители на Пуерто Рико и Вирджинските острови. Повечето пациенти били хоспитализирани заради пристъпи на враждебност и агресивно поведение. Някои от тях били толкова опасни, че били държани в специални усмирителни ризи. А д-р Мендел в болницата,бил винаги придружаван от двама пазачи.
Общуването с пациентите било затруднено от факта, че те не говорели английски език, а Мендел - испански. По това време било популярно новото успокоително резерпин, което давало добри резултати, особено за такива пациенти.
Ръководителите на психиатричната болница решили да тестват това лекарство,но и с помощта на специален двоен метод. Пациентите не били информирани, че някои ще получили реално лекарство, а останалите - така наречено (сладко хапче). Дори лекарите не знаели кой от пациентите, ще приема истинско лекарството и които просто си мисли, че го получава.
Д-р Мендел казал на пациентите за новото лекарство, неговата ефективност и скоростта му на действие и липсата на нежелателни последствия. Пациентите, участващи в изследването били информирани и доброволно участвали.
Експериментът продължил няколко месеца. Скоро, обаче,д-р Мендел стигна до заключението, че лекарството има положителен ефект върху пациентите. Пациентите станали по-спокойни, по-приятелски разговаряли с лекаря, и скоро спрели да им слагат усмирителни ризи. Самият д-р Мендел почувствал духовен възход, той смятал, че резерпина е революцията в психиатрията, особено по отношение на агресивните пациенти. Въпреки това, той бил шокиран, когато научил, че пациентите му просто поличавали "сладко хапче"и никакви лекарства.
След анализ на всички събития, Мендел разбрал, че положителните промени са настъпили именно заради поведението му и доброто отношение към пациентите. Лекарят смятал, че неговите пациенти получават резерпин и така стават по-спокойни, те имали приятелски външен вид, усмивки и жестове. Докторът осъзнал, че пациентите, просто започнали да реагират със спокойно си отношение, което е в резултат на доверието към лекаря,а не действието на резерпина. Те просто получили по-добро отношение и реагирали с поведението си,били доволни, че са третирани като пълноправни хора.
В съвремената медицина,за най-емоционалните от пациентите, които са предразположени към самовнушение, лекарите, приписват неутрални препарати, които помагат за подобряване състоянието на човека и да се избегне приемането на ненужни лекарства. Положителният ефект на хомеопатичните лекарства отчасти се обяснява с ефекта на плацебо. Тя не работи само в експеримент, но когато се симулира определена медицинска процедура, под влияние на разговор, когато са мобилизирани човешките психологически резерви.
Установено е, че може да се появи ефекта плацебо, дори ако пациентите,които знаят, че те ще получат само безвредно хапче. В едно проучване, проведено в медицинското училище в Johns Hopkins, 15 души са били лекувани от възбуда и агресивност и получавали седмично сладко хапче.Обяснили им, че това е безвредно хапче, но отбелязали, че на някои пациенти може да помогне. След приключване на лечението, 14 пациенти съобщили, че тяхната агресивност е намаляла значително,а 9 от тях вярват, че подобрението се дължи само на действието на хапчето, 6 - подозират, че хапчетата, съдържат активните вещества, 3 - се оплакват от странични ефекти (замъглено зрение, сухота в устата ). Такива оплаквания са типични при приема на някои психотропни медикаменти.
От 1970 г., плацебото и двойния метод се използва, за да се оцени ефективността на нови лекарства и сравняването с подобни. През последните 10-20 години, интереса на психолози и лекари към плацебо е нараснал и продължава да го изучават.
Текста е превод.
