Рая и Ада са еднакви!Разликата е само вътре в нас!.
1.Притча:
Умрял човек,а Господ го погледнал милосърдно и му разрешил да избере сам по нататъшното си съществуване.Човека помислил и казал:”Покажи,Господи,варианти да си избера”?Влязал в Рая,вижда,там спокойно и пеят птички,светците почиват и пият кафе заедно.Помислил човека и си казал-Добре е!После му показали Ада,а там ярък огън,илюминации,смях,игри,казино,момичета, и всички пороци....Помислил човека и казал на Господ:И На двете места ми харесва,но в Ада искам повече?Защо?”-попитал Господ.В Ада всичко ми е познато и го смятам за нормално.”Добре”-съгласил се Бог.”И полетял човека направо в Ада,а там направо във врящ казан,едва успял да извика от болка.” ”А къде са красивите момичета?”-Дяволите се засмели ехидно:Нали ти беше познато?Реклама Глупако,Реклама!!!”
Сериозно:
2.Притча:
Високо в Тибет,живял вярващ,който можел чрез медитация да се пренася в различни краища на Вселената.И рещил да отиде в Ада.Попаднал в една стая с голяма маса по средата,а на нея купа с вкусна храна.Около масата седяли хора,гладни и нещастни.Храната била в изобилие.Миризмата била толкова вкусна,че устата на човека се напълнила със слюнка.Никой от седящите не се опитвал да яде от храната.Всеки държал лъжица с много дълга дръжка.С лъжицата можели да достигнат храната ,но дължината пречела да поставят храната в устата си,при опит тя падала.Лицата на хората били изтощени и пълни със злоба.Някои се опитвали с ръка да се хранят,но протягайки ръка се поевявала невидима преграда.Човека разбрал,че това са ужасни страдания за седящите в стаята хора.Съчувствал,но това било тяхното наказание.
Отправил се в Рая.Попаднал в подобна стая,която не се различавала от първата-същата ситуация,масата,вкусната храна,хората около масата с дългите дръжки на лъжиците.Вярващият помислил,че е попаднал пак в първата стая,но погледнал лицата на хората около масата,те сияели от щастие,били доволни и сити.Разбрал,че е попаднал в Рая.Хората в стаята се били научили да се хранят един-другия.Сам човек не може да се храни в такава ситуация и с такива лъжици,но може да нахрани седящия до него и така в кръга нямало гладен.Тук принципа бил:Обичай ближния както себе си.А принципа в Ада е:Аз така искам!Така ми харесва,така мисля и разбирам!Мисля само за себе си.
Разказва се :Че около казана в Ада с българите,нямало дяволи пазачи!Те сами се пазели:който се опитал да излезе,другите го дърпали за краката обратно.Може би е истина?
Няма коментари:
Публикуване на коментар